Постинг
11.05.2007 12:38 -
Митре ле, Господ пак стана българин!
Автор: rosho
Категория: Забавление
Прочетен: 784 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2007 20:51
Прочетен: 784 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 06.07.2007 20:51
Река, потоп от страсти, ритми и глас заля снощи “Хартуол арена”, Хелзинки.
По време на българския полуфинал на Евровизия се чудех "евро" ли сме всъщност и имаме ли визия за конкурса. Ако си спомняте, тогава се нагледахме на какви ли не чешити, де каризматични, де трагикомични... Коцето-Калки с танцуващите индианци - да, точно него имах предвид! Стоян и Елица обаче изкъртиха всички, ама всички стени, в които се пробва да ги зазида "обществената" БНТ. И как няма - Стояновците са все хубави хора! Убеден съм, че българите сме нямали по-голям повод за радост от Световното през "94-та насам. Макар че жребият, определил цяла Европа да чуе първо "Вода", даде летящ старт и на участниците ни, и на конкурса. До края на вечерта наблюдавахме единствено жалки опити някой да надскочи летвата. Явно никой обаче не се беше засилил достатъчно. Вода-та взе, че издави конкуренцията, а останалите 10 състезатели за вечерта бяха класирани по-скоро заради регламента, а не заради показаното. Цели осем пъти всички българи затаяваха дъх, за да чуят накрая "Bulgaria". Осем пъти си представях колко рязко ще се обърне картончето и всички ще видим името на страната, доскоро неизвестна никому. Било то заради "Лоурейн ин дъ рейн", заради Мариана Попова, която искаше да я оставят да плаче ("Let me cry") или по някаква друга причина. Е, в крайна сметка взеха, че я чуха хората и я оставиха да си се наплаче след полуфинала - зад кулисите. Не казвам, че песента беше лоша, ама.... Митре ле, къде ще ми сравняваш няколко сълзички с тонове
В О Д А !!!
Не ни остава друго, освен утре вечер да вдигнем до небесата иначе срамно ниския рейтинг на Националната телевизия, да вземем няколко обезболяващи за присвития стомах и да усилим телевизора точно в 22 ч. България вече има две щастливи числа! 1 и 21! Напомняйте на близките в чужбина да подгреят телефоните. Нека им стопим жиците така, както само ние си знаем. (Нямах предвид да ги крадем). Просто малко да ги понаводним. Междувременно, като няма как за нашите, да подкрепим и чуждите таланти. Защото това е смисълът на Евровизия - да съумееш да оцениш чуждото. И все пак...
Ало, конкурентите, жадни ли сте? Хубавичко ще ви напоим! :)
По време на българския полуфинал на Евровизия се чудех "евро" ли сме всъщност и имаме ли визия за конкурса. Ако си спомняте, тогава се нагледахме на какви ли не чешити, де каризматични, де трагикомични... Коцето-Калки с танцуващите индианци - да, точно него имах предвид! Стоян и Елица обаче изкъртиха всички, ама всички стени, в които се пробва да ги зазида "обществената" БНТ. И как няма - Стояновците са все хубави хора! Убеден съм, че българите сме нямали по-голям повод за радост от Световното през "94-та насам. Макар че жребият, определил цяла Европа да чуе първо "Вода", даде летящ старт и на участниците ни, и на конкурса. До края на вечерта наблюдавахме единствено жалки опити някой да надскочи летвата. Явно никой обаче не се беше засилил достатъчно. Вода-та взе, че издави конкуренцията, а останалите 10 състезатели за вечерта бяха класирани по-скоро заради регламента, а не заради показаното. Цели осем пъти всички българи затаяваха дъх, за да чуят накрая "Bulgaria". Осем пъти си представях колко рязко ще се обърне картончето и всички ще видим името на страната, доскоро неизвестна никому. Било то заради "Лоурейн ин дъ рейн", заради Мариана Попова, която искаше да я оставят да плаче ("Let me cry") или по някаква друга причина. Е, в крайна сметка взеха, че я чуха хората и я оставиха да си се наплаче след полуфинала - зад кулисите. Не казвам, че песента беше лоша, ама.... Митре ле, къде ще ми сравняваш няколко сълзички с тонове
В О Д А !!!
Не ни остава друго, освен утре вечер да вдигнем до небесата иначе срамно ниския рейтинг на Националната телевизия, да вземем няколко обезболяващи за присвития стомах и да усилим телевизора точно в 22 ч. България вече има две щастливи числа! 1 и 21! Напомняйте на близките в чужбина да подгреят телефоните. Нека им стопим жиците така, както само ние си знаем. (Нямах предвид да ги крадем). Просто малко да ги понаводним. Междувременно, като няма как за нашите, да подкрепим и чуждите таланти. Защото това е смисълът на Евровизия - да съумееш да оцениш чуждото. И все пак...
Ало, конкурентите, жадни ли сте? Хубавичко ще ви напоим! :)
САЩ и Русия = Рим и Византия на XXI век?...
Помоли се на Господ Исус
Служба за Господна вечеря - откъс
Помоли се на Господ Исус
Служба за Господна вечеря - откъс
Търсене
За този блог
Гласове: 69
Архив