...това определение използвам в случай, че се наложи да оправдавам някак онзи период от годината, когато страдам най-силно от пристъпите си на мързел. Тази година въпросният период подрани, а аз го отдадох на глобалното затопляне. Ако не вярна, причината със сигурност поне е модерна. Щото е яко варвари да се правят на еколози, модно стана някак. Вече всички разбираме и сме много загрижени и за тропическите гори, и за озоновите дупки, и за гладните дечица в Сомалия. О, я стига глупости, тъжната истина е, че едва ли ще си помисля за това следващия път, когато си купя поредната безполезна фешън дранкулка. Какъв грубиан съм, а? Направо измет. Като всички останали. Който се обиди от написаното, значи е прозрял в него себе си. А иначе, стандартното - 
"Всяка прилика с лица и събития е напълно случайна".

Абе всъщност аз нямах никакво намерение за екология да пиша днес, ама "айде, един-два байта повече, то голямата работа! Тези думички тука ги редя само за да знаете, че все още съществувам някога някъде и от време на време се сещам за Невърленд, напоследък дори по-често, отколкото би ми се искало. Настоящият пост трябваше да се появи още вчера, обаче тъкмо когато го завърших ме сполетя ужасът на всеки потребител - кошмарният accidential click, или с други думи "джам сакатламъ". Точно го преглеждах и, разбира се, само секунда преди да го публикувам, взех че го затворих по инерция. Ето докъде водела манията за подредено работно пространство. С уточнението, че говорим за виртуалното работно пространство.Иначе около мен има смачкани листи, чаши, чиния, дори стар монитор, флашпамет, слушалки и какви ли не още неща, които чакат да бъдат ако не прибрани, то поне поместени. Дано дочакат.

Новото покрай мен е не, че ме мързи (това всички го знаят), а че най-после си взех ноутбука - пак MSI, но малко по-свестен. Всъщност... доста по-свестен. Сега пиша от него, но още не мога да го почувствам като мой. Сигурно защото двуядреният му процесор все още си чака Виста-та, че да почне да фучи както си знае. 64 битовото ХР беше предпочитан от мен вариант, но драйверите нещо не щат да се подкарат, въпреки че аз се инатя. Неетично от страна на MSI да предлагат уж работещи драйвери за доброто старо хикс-пе в 64 битов вариант, които обаче на практика не сработват. Е, оправдавам ги хорицата де, то все пак си пише, че препоръчвали Виста. Те какво да направят, че на мен не ми се и чуваше. 
А и нали все пак чичко ДеБил Гей"тс трябва нейде да пробута Глиста-та... 

Друга основателна причина за болезнения ми дискомфорт е липсата на какъвто и да е инсталиран софтуер, освен двата IM клиента и IE6, точно заради очаквания ъпгрейд. Аз докато не си турна Офис-а, графичния редактор и песничките (ПОНЕ това), този лаптоп изобщо няма да успея да го почувствам като моя си, ако ще и с инкрустирани Сваровски да беше.

Ако трябва да съм напълно искрен - обръщам такова внимание на придобивката само защото очаквам честитки. А пък честитките са ми жизнено нужни, защото (по неизвестна за мен причина) изобщо не успях да се зарадвам толкова, колкото очаквах. Смяната на старата щайга я чаках с огромно нетърпение. Незнам какво ми стана, нещо се увредих, всички ми се чудят, бил съм голям темерут - казват. Пък и са прави, да му се не види! Неадекватно е да имаш нещо, което толкова време си чакал и в крайна сметка да му се кефиш точно толкова, колкото на нова ризка. В смисъл - не без хич, ама и твърде недостатъчно.

С типичната за мен лекота се отплеснах и безкрайно се отклоних от първоначалната си идея - да напомня за присъствието си и да ви кажа какво можете да очаквате тук в скоро време. Все пак, докато отсъствах, по света и в Европа се случиха две интересни неща, които заслужават няколко реда и още толкова коментара: Първото е приключилата с изненада Евровизия, която ме шашна по-приятно, отколкото съм и сънувал. Все пак покрай финалите бях толкова ентусиазиран, че си струва едно материалче да обмисля ей така, от дистанцията на времето. Браво на Елица и Стоян! Само да предупредя, че ако очаквате да ръфам Мария Шерифович относно сексуалната й ориентация - хич не сте познали. Девойката си пя, работата ни като публика е да я слушаме, а не да й гледаме под полата, нито да й проверявяме чаршафите. Украинският травестит вече е друга работа, защото той, освен бездарен, беше и трагикомичен. За това обаче - следващият път. 

Също, разбира се, ви чака и известна доза размисли и страсти около българските евроизбори, разните им там гербери, червени шапчици, или пък фесове. Казвам аз, за да очаквате очакваното, изненадите след BigBro3 взеха нещо да ме плашат...

Леко отклонявам поглед надолу и в дясно... Ужас: 00:50 ч.! Не е лошо човек и да спи понякога, ще се възползвам от внезапното си хрумване.